ДЛЪЖНЍКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до длъжник (в 1 и 2 знач.). След двукратното публикувание във вестник „България“ до 31 ден, ще продавам в канцеларията тук на публичен търг следующите длъжникови недвижими имоти. Бълг. 1902, бр. 449, 4.