ДНЍЩЕ, мн. -а, ср. Диал. 1. Долният пласт от купа сено или слама (Ст. Младенов, БТР).
2. Място, където се слага зимнина за дребен добитък (Н. Геров, РБЯ).
3. Заден план на картина, сцена; дънище, фон. „И аз [Балан] не помня дали бях създавал за себе си в неволя дума „усет“, както си създадох днище, или тя ми беше заседнала негде в глъбините на душата, дошла от другаде чрез моя слух или зрак. Обаче аз открих един ден дума усет в речника на Н. Геров, както пак неотдавна открих в народен говор и дума днище, със същото значение фон.“ Р. Русинов, ИНКЕ, 303.