ДО-. Представка, с която се образуват: I. Глаголи със значение: 1. Свършване, изчерпване докрай на започнато действие, напр.: д о г а р я м, д о ж ъ н в а м, д о к о п ав а м, д о п и с в а м, д о ш и в а м, д о я ж д а м, д о п у ш в а м, д о п я в а м.
2. Стигане на действието до определена граница, предел (за пространство, време и степен), напр.: д о в е ж д а м, д о в л и ч а м, д о н ас я м, д о к а р в а м, д о б л и ж а в а м, д о л ит а м, д о т и ч в а м, д о г о н в а м, д о в а р я в а м, д о в т а с в а м, д о р а с т в а м, д о ж и в я в а м, д о ч а к в а м, д о я ж д а м с и, д о с п и в а м с и.
3. Прибавяне, притуряне на нещо към друго нещо, което обикн. е недостатъчно, напр.: д о б а в я м, д о д а в а м, д о п л а щ а м, д о л ив а м, д о с и п в а м, д о т у р я м.
4. При непреходни лични глаголи, образувани от третолична форма и кратка местоименна форма ме, ми: преминаване в ново състояние, напр.: д о я д я в а м е, д о г н е в яв а м е, д о с р а м я в а м е, д о м ъ р з я в а м е, д о м и л я в а м и, д о м ъ ч н я в а м и.
5. При непреходни лични глаголи, образувани от третолична форма и кратка место- именна форма м и с е: възникване на желание за извършване на някакво действие или за преминаване в ново състояние, напр.: д ои г р а в а м и с е, д о с п и в а м и с е, д о д р я м в а м и с е, д о п л а к в а м и с е и др.
II. Прилагателни имена със значение: който е бил, който е съществувал непосредствено преди нещо, напр.: д о и с т о р и ч е с к и, д оп о т о п е н, д о р е в о л ю ц и о н е н.