ДОБЀЛВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добелвам1 и от добелвам се; доизбелване1. Добелването на платната ще оставим за утре.

ДОБЀЛВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добелвам2 и от добелвам се; доизбелване2. Надойдоха много помощници, та добелването на царевицата стана бързо.


Източник: Речник на българския език (онлайн)