ДО̀БЕРМАН, мн. няма, м. Обикн. в съчет. Доберман пинчер. Спец. Немска порода сравнително едри кучета с къса и гъста лъскава козина, обикн. с черен цвят, които се използват за охрана или при преследване.
— Нем. от собств.
