ДО̀БИР, мн. няма, м. Диал. Добиране1.
◊ Добир няма; няма добир. Казва се за нещо, което е толкова много, че, колкото и да береш, не се свършва, не се добира. Много грозде се е родило, добир няма. Δ Нямат добир тия череши, толкова са много. Δ Овошките тая година нямат добир.