ДОБЍРАМ, -аш, несв.; добера̀, -èш, мин. св. добра̀х, св., прех. Бера1, обирам и това, което е останало да се бере, обирам всичко докрай; дообирам. Има ли още много, тате? — Още малко, още малко. Добирам го.. Тато събира с вилата си пръснатите тук-там хватки сено. Т. Влайков, Пр I, 289. Днес ще доберем лозето. добирам се, добера се страд. До вечерта лозето трябва да се добере.