ДОБИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, стопанин, който има много добитък или който се грижи за добитък, който пасе добитък; скотовъдец, пастир. — Да назначим ли Гана за краварка? .. — като ще поставяме нов човек, барем да бъде така по-издигнат, да схване новата наука, инак по-добре да си остане дядо Мишон, от памтивека добичар! Ст. Даскалов, СЛ, 59-61. Три месеца не станах от легло; през лятото трескав ходех добичар... Ил. Волен, МДС, 50.