ДОБЛЯ̀ГАМ, -аш, несв.; доблèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. доблèгнат, св., прех. Диал. Облягам, допирам едно нещо до друго. Че как ще пуснеш жена си да седне до чужд мъж. Ами нали можат да си доблегнат колената? Ив. Хаджийски, БДНН II, 126. доблягам се, доблегна се страд.
ДОБЛЯ̀ГАМ СЕ несв.; доблèгна се св., непрех. Диал. Облягам се, допирам се до нещо.