ДОБРОВО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Благовонен. И както един съд древен или глинен, каквото турнем в него изперво, и дръпне неговата миризма (или добровонна или зловонна била), не е възможно после да се отмирише от нея: така и человек, както са научи от детство, така си отходи до старост. Р. Попович, Х, 53.