ДОБРОДЀЕН, -èйна, -èйно, мн. -èйни, прил. Остар. Книж. Благодетелен; добротворен, добросторен, доброчинен. „Оня сам си е станал достоен за цената на хубостта, който обнема добродейна душа в една снага, пълна с якост и хубост.“ Ив. Богоров, КП, кн. 5, 29.