ДОБРОДЕЯ̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благодеяние; добротворство. Тит .. по своите добрини и добродеяние удостоил ся за имя: утешител на чловеческий род. Й. Груев, КВИ (превод), 53. Жителите я преименуваха майка на сиромасите поради благоразумните ѝ добродеяния. Й. Ненов, ЧГ (превод), 52.