ДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от доброжелателен; доброжелателство. — Па, ти си признай, Ленко — каза Кумьо меко и се извърна с привидна доброжелателност. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 329.
