ДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на доброжелател; доброжелателен. Противоп. зложелателски. Двете сестри се кълвяха и направо — Рипсимия тихо,.., с доброжелателска строгост, а Мирослава се нахвърляше буйно срещу нея и не винаги подбираше думите си. Д. Талев, С II, 265.
ДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛСКИ. Нареч. от прил. доброжелателски; доброжелателно. Той се отнесе много доброжелателски към тях.