ДОБРОЗРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Старин. 1. Който вижда добре (Ст. Младенов, БТР).
2. Който има хубав поглед (Ст. Младенов, БТР).
3. Хубав, красив, благовиден. Тая шепа пръст, дето напомняше на всички, че е смъртен, ми изглеждаше унизителен знак,.., и аз, захласнат в едрото, румено и доброзрачно лице на царя, го съжалявах. Ем. Станев, А, 15.