ДОБРО̀ЙВАМ, -аш, несв. (разг.); доброя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Доброявам. И Боженци добройват си парите, / насядали на храма пред вратите. К. Христов, С, 1939, 142. добройвам се, доброя се страд.
