ДОБРОЛЮБЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Добролюбив. Ако с проста и блага душа е [човек], ще има пустал характер; ако е с чувствителна и добролюбителна душа, ще има красив характер. С. Доброплодни, П, 75-76.
