ДОБРОМИРИЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Благоуханен, благовонен; благомиризлив. Китки цветя и изкуствени миризми пълнят въздуха с такава миризма, чтото дори престануват да ся показуват добромиризливи и разпространяват само воня. Лет., 1873, 88-89.