ДОБРОМЍСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Благоразумен, доброразсъден. Той винаги бе ненавиждал работата на полицаите... Мислеше си, че тази мрачна служба не подхожда на неговия възторжен и добромислен характер. П. Славински, ПЗ, 130.
