ДОБРОПОСЛУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Много, твърде послушен. Впрочем сегашното ви събрание е свясно,..; депутатите състоят от няколко лица само и то разумни и добропослушни. П. Р. Славейков, ПХС, 42.
