ДОБРОРАЗСЪ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Който добре разсъждава или добре съди, отсъжда. А полезен ли е бил нашият вестник,.., това е работа на доброразсъдната публика и на безпристрастните читатели, да кажат правото. НБ, 1876, бр. 49, 191.