ДОБРУДЖА̀НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете, което е родено или живее в Добруджа. В двора имаше натрупани чинове, донесени от близкото училище. Малките добруджанчета се наместиха — да ги опитат. А. Каралийчев, ПГ, 159.

2. Млад добруджанец или млада добруджанка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)