ДОБРЯ̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на добряк. Лицето му, което в съня бе станало съвсем меко и добряшко, изведнъж се изостри, в погледа му се мярна тревога. П. Вежинов, ДБ, 101. Зад тази блага, добряшка физиономия се е криел дух непримирим към неправдите. Ив. Богданов, СП, 148. Директорът хвърли безпомощен поглед към Манол: „помагай“! и очите на Манол се присвиха в добряшка усмивка. Р. Михайлов, ПН, 83. Добряшко търпение.
ДОБРЯ̀ШКИ. Нареч. от прил. добряшки. Неговото едро .. лице добряшки се усмихваше към нас. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 27.