ДОБУ̀ТВАМ, -аш, несв.; добу̀там, -аш, св., прех. С бутане докарвам някого или нещо до някъде; дотиквам. Камъните бобрите свличат направо от брега или ги добутват от големи разстояния под водата. Е. Аврамова, МС, 9. Добутахме колата до гаража. добутвам се, добутам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)