ДОВЗЀМАМ1 и ДОВЗЍМАМ1, -аш, несв.; довзèма, -еш, мин. св. довзèх, прич. мин. св. деят. довзèл, прич. мин. страд. довзèт, св., прех. Вземам всичко докрай, вземам и това, което е останало да се взема или колкото още е необходимо. Беше пред Коледа и кооператорите повече от други път идеха един подир друг, едни довземаха онова, което им се пада, а други пък уреждаха сметките си. Ст. Даскалов, СЛ, 451. довземам се и довзимам се, довзема се страд. Царевицата няма да стигне, трябва да се довземе още малко.
— Друга (простонар.) форма: д о з è м а м, д о з ѝ м а м.
ДОВЗЀМАМ2 и ДОВЗЍМАМ2, -аш, несв.; довзèма, -еш, мин. св. довзèх, прич. мин. св. деят. довзèл, прич. мин. страд. довзèт, св., прех. Диал. Доземам2, дозимам2. довземам се и довзимам се, довзема се страд.