ДОВЍКВАМ, -аш, несв.; довѝкам, -аш, св., прех. Остар. и диал. 1. Повиквам, привиквам някого да дойде. Кога виде Света Богородица, / оти тие не я оставале, / за да правят църква манастира, / го пратила ангело на небо, / да довикат ангели, хем светци. Нар. пес., СбНУ II, 28.
2. Непрех. Зова, викам, докато някой ме чуе. Викнала е Лайка да плачи: / „Олеле, боже, олеле, / да бягам — не ще побягна, / да викам — не ще довикам“. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 189.
3. Каня, викам и други (Н. Геров, РБЯ). довиквам се, довикам се страд.