ДОВЛА̀ЧАМ1, -аш, несв. (диал.); довла̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Довлачвам1. довлачам се, довлача се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОВЛА̀ЧАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); довлека̀, довлечèш, мин. св. довля̀кох, довлèче, прич. мин. св. деят. довля̀къл, -кла, -кло, мн. довлèкли, св., прех. Довличам, довлачвам2. Малцина от рояците софиянци, що всеки трамвай довлача от столицата в Княжево, си дават труд да се разходят по шосето до тоя мост. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 17. До до̀ма някой непознат / по късна презнощ ме довлача. Д. Дебелянов, ЗлП, 28. Турците не могат вече да довлачат войска из Азия, защото са са породиле смущения помежду кюрдите. НБ, 1876, бр. 31, 122. довлачам се, довлека се страд.