ДО̀ВРЕМЕ нареч. Диал. До определено време, до известна възраст, до определени години. — Довреме всичко в света чедо — и юнака е довреме. След теб пък друг ще дигне глава. П. Тодоров, Събр. пр II, 199. М и лк о: Може Севдана да те е поразсърдила нещо. Току-тъй не отмилява... Г о р а н:.. Севдана! моми навсякъде, момче, но и то до̀време, а туй, що дума балкана — дума го винаги... Ц. Церковски, ТЗ, 153-154.
— Друга форма: д о̀ в р е м и.