ДОВЧЀСВАМ, -аш, несв.; довчèша, -еш, мин. св. довчèсах, св., прех. Вчесвам докрай, вчесвам и това, което остава да се вчесва; досресвам. — Разправяйте, какво правите, какво струвате? — подкани Мата другарите си и приведена обърна лице към огледалото да довчеше косата си. Д. Вълев, 3, 298. довчесвам се, довчеша се страд. и възвр.