ДОВЪРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; довървя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. довървя̀л, -а, -о, мн. довървèли, прич. мин. страд. довървя̀н, -а, -о, мн. довървèни, св., непрех. Рядко. С вървене изминавам и това, което остава; извървявам всичко. Довървях и останалото разстояние до град


Източник: Речник на българския език (онлайн)