ДОГА̀ЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от догаждам1 и от догаждам се; догадка. Ако Кехайов знаеше каква беда ще връхлети, щеше да предупреди Милка, Керанов и Маджурина. Ала той носеше смътно догаждане за опасност. Д. Вълев, Ж, 100. Сега когато Майдовски му обади догажданията си, а морякът турчин разправи пак как е намерил убития бей, очите на Болярски светнаха. А. Страшимиров, ЕД, 138. Доказаното чрез устно доказателство (..) са счита също вярно, както и онуй, което разумяваме чрез догажданията. ДЗОИ III (превод), 31.
ДОГА̀ЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от догаждам2 и от догаждам се.
ДОГА̀ЖДАНЕ3 ср. Рядко. Отгл. същ. от догажда ми се.
ДОГА̀ЖДАНЕ4 ср. Диал. Отгл. същ. от догаждам се.