ДОГА̀ЗВАМ, -аш, несв.; дога̀зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С газене достигам до някъде, до нещо. Тръгнахме направо през реката и едва догазихме до отсрещния бряг.

2. Газя и това, което е останало да се гази, газя всичко докрай. догазвам се, догазя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)