ДОГАСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; догася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Гася и това, което е останало да се гаси, гася всичко докрай; до- гасям, доизгасявам. догасявам се, догася се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)