ДОГМАТЍК, мн. -ци, м. Книж. 1. Лице, което изгражда своето мислене и своя мироглед върху догми, което се отличава с догматизъм. -Аз имам само една склонност: строго и точно да изпълнявам нарежданията на Централния комитет. — Той се усмихваше хапливо.. — Да, но ти всичко възприемаш механично — въздишаше Ефремов. — Ти си опасен догматик! А. Гуляшки, СВ, 211.
2. Специалист по догматика (в 1 знач.).