ДОГМА̀ТИКА ж. Книж. 1. Богословска дисциплина, системно изложение на догмите на дадена религия; вероучение. — А ти какво, къде си учил? — Магнаур, братче! — отговори с гордост Алунянос. — История на всички народи, естествознание, канони, догматика. Й. Вълчев, СКН, 26. Бил изпратен да са учи в една от руските семинарии, но като буйна и необикновена натура,.. — скоро са простил с катехизиса на Филарета и с догматиката. З. Стоянов, ЗБВ I, 168. „Когато Бог сътворил света — четяхме ние по догматика, — в шестия ден той замислил да създаде човека по свой образ и подобие.“ ВН, 1960, бр. 2740, 2.
2. Система от догмите на дадена религия, на някакво учение. Християнската догматика в учението си за Бога се е отразила в следните пословици: Господ всичко види; Господ види кой е прав и кой е крив. Б. Ангелов, ЛС, 75. Не е било възможно през IХ век дори и за най-проницателните очи да открият, че християнството по основната си догматика е човекопотискащо. Н. Драгова, КО, 33-34. — Теофил не е ограничен от каноните, нито от догматиката на църквата. Ив. Сарандев, ЕС, 45.
3. Само ед. Догматизъм, догматичност.
— От гр. δογματικἡ.