ДОГНЍВАМ, -аш, несв.; догнѝя, -ѝеш, мин. св. догнѝх, св., непрех. Гния, изгнивам докрай. Отвъд остава старото село, с дървените рала, които догниват край плетищата, с вековните крамоли за парче земя. А Каралийчев, ПД, 39.
