ДОГОСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; догостя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Догощавам. догостявам се, догостя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)