ДОГРАМАДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до дограмаджия; дърводелски. Дограмаджийска работа. Н. Геров, РБЯ I, 312.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)