ДОГЪРМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; догърмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. догърмя̀л, -а, -о, мн. догърмèли, св., непрех. Разг. С много шум, с гръм, с трясък идвам, пристигам някъде. Тоя ден вършееше първа полевъдна бригада, в която влизаше и Свиленкиното звено .. Догърми каруцата от нивата, Свиленка извика на конете. — Тпру! — подръпне поводите и почва да стоварва снопите. Кр. Григоров, И, 17.