ДО̀ДА. Вж. д о х о ж д а м.

ДО̀ДА ж. Диал. 1. По-стара сестра; кака.

2. Обръщение на по-млада етърва към по-стара.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)