ДОДЕКАФО̀НИЯ, мн. няма, ж. Муз. Метод на композиране на музика, при който музикалната творба се гради върху серия от 12 тона, подредени така, че никой да не се повтаря, преди да са прозвучали останалите. — Бритън е съвременен композитор, но той е чужд на крайностите в музиката, на додекафонията и атоналността. У него има мелодичен и изразителен музикален език. ВН, 1964, бр. 4120, 4.
— От гр. δὠδεκα 'дванадесет' + φωνἡ 'глас, звук'.