ДОДЪЛБА̀ВАМ, -аш, несв.; додълба̀я, -а̀еш, мин. св. додълба̀х, св., прех. 1. Дълбая и това, което е останало да се дълбае, издълбавам нещо докрай; доиздълбавам.
2. Дълбая, издълбавам още, допълнително. Малка е дупката за това дръвче, додълбайте я. додълбавам се, додълбая се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.