ДОЖЀНВАМ, -аш, несв.; дожèна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дожèнат, св., прех. Диал. Дожънвам. Жетвари и жетварки доженваха още ечемика. Д. Немиров, Б, 95. „Като нивата зажена, / самичка ли я зажена, / самичка ли я дожена?“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 174. доженвам се, дожена се страд. Жетва се зажена, мома се разболя; / жетва се дожена, седенки са кладят, / седенки са кладят, мома се привдигна. Нар. пес., СбГЯ, 224.