ДОЗАТЯ̀ГАМ, -аш, несв.; дозатèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дозатèгнат, св., прех. 1. Затягам и това, което е останало да се затяга, затягам нещо докрай, напълно, съвсем. С разтреперани ръце дозатегнах последната гайка, захвърлих ключа и скочих от стълбичката. А. Радева, С (превод), 68.

2. Затягам още, допълнително. Дозатегни крана, че водата тече. дозатягам се, дозатегна се страд. Единият от болтовете трябва да се дозатегне.


Източник: Речник на българския език (онлайн)