ДОЗЀМАНЕ1, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от доземам1 и от доземам се; дозимане1, довземане1, довзимане1.

ДОЗЀМАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от доземам2 и от доземам се; дозимане2, довземане2, довзимане2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)