ДОЗЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Който стига до земята. Васил, пълен с набожност, приближи ся честно и, след доземний си поклон, целуна му [на владиката] десницата и ся оттегли пак назад. Ил. Блъсков, ИС, 53.
