ДОЗИМЀТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Устройство, уред за измерване и отчитане, показване на дозите или мощността на йонизиращите лъчения в дадена среда. Индивидуалните дозиметри служат за контрол на външното облъчване на отделните хора, които са били в заразен район. Н. Иванов и др., ГО, 177.


Източник: Речник на българския език (онлайн)