ДОЗЍРАМ1, -аш, несв. и св., прех. Разпределям на дози. Събраната [светлинна] енергия, дозирана съответно от един регулатор на натоварването, се натрупва в никелово-кадмиеви елементи, които предават този електрически ток на шевната машина. ВН, 1959, бр. 2477, 4. Упражненията, които той [Хенрих Линг] прилагал, били строго дозирани. Н. Манчева, ЛФ, 11. дозирам се страд. Материалите се дозират ръчно — направо или с помощта на обикновени везни. ВН, 1960, бр. 2619, 2.
ДОЗЍРАМ2, -аш, несв.; дозра̀, -èш, мин. св. дозря̀х, прич. мин. св. деят. дозря̀л, -а, -о, мн. дозрèли, прич. мин. страд. дозря̀н, -а, -о, мн. дозрèни, св., прех. Диал. Съзирам, съглеждам нещо отдалеч. дозирам се, дозра се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.