ДОЗО̀БВАМ1, -аш, несв.; дозо̀бам, -аш и дозо̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Зобам, зобя и това, което е останало да се зоби, иззобвам всичко докрай. [Девойките] дървата си догорили, / водата си я допили, / гроздето си дозобали. Нар. пес., СбБрМ, 429. дозобвам се, дозобам се и дозобя се страд.
ДОЗО̀БВАМ2, -аш, несв.; дозобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Дозобявам. дозобвам се, дозобя се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.