ДОЗО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Воен. 1. Прил. от дозор.
2. Като същ. дозорен м. Участник в дозор. Ламбрев забеляза, че върху едного от войниците му, дозорния, .., бяха връхлетели няколко неприятелски конници. Й. Йовков, Разк. I, 156-157.
— От рус. дозорный.